Arcanum: Of Steamworks And Magick Obscura - Арканум: Движещият се с пара и Магия PC игри

Рейтинг 4.5 / 4 гласа / 18 точки / 1 коментара / 369 прегледа / Любима на 0 човека

Рецептата на тази игра е проста - забърквате едно хубаво литературно тесто от равни дози Толкин и Жул Верн. Оставяте да втаса и добавяте подправки на вкус. После слагате това тесто в тавата на Fallout и го печете в геймърската фурна няколко години. Готовото ястие сервирате... леко сурово.

...Трясъкът на оръжията и предсмъртните стонове създаваха онази смъртоносна симфония, която винаги е звучала на бойното поле - музиката на войната, на битката, на стоманата... Наред с крясъците на воините често се чуваха и припрените, напевни гласове на маговете, подготвящи поредното бойно заклинание. Отекваше и един нов звук - остър, рязък и някак си чужд - като пукот от експлозия в лабораторията на побъркан алхимик. Звукът на барута.
Клането бе страховито - до смърт, без пощада, без възможности за отстъпление. Сякаш от изхода на тази битка зависеше съдбата на целия свят. И никой не печелеше освен гарваните, които кръжаха в небето, предвкусвайки поредното пиршество. Бойните викове и тътенът на битката постепенно затихваха, музиката на войната заглъхваше, за да бъде заменена от крясъците на пируващите черни птици. Бойното поле се бе превърнало в гробище за стотици воини от двете армии, доспехите се бяха превърнали в техни ковчези, а пречупените знамена - в надгробни монументи. Изведнъж едно от телата се раздвижи и войнът се надигна - могъщ в желязната си броня, последният оцелял от цяла армия. По доспехите му се стичаше кръв - повечето чужда, а в ръката му сияеше магически меч. Този воин ли бе единственият победител в страшната битка? Не - ето, още едно тяло се раздвижи - тялото на неговия враг, не по-малко могъщ и също толкова брониран, но въоръжен с различно оръжие - механично, а не магическо. Воинът надигна меча и се хвърли напред - отдавна бе прежалил живота си. Неговият противник се прицели с пистолета...

Това е Arcanum - светът, в който магията и техниката се сблъскват

Преди стотина години Арканум бил един най-обикновен фентъзи свят. Хората си живеели безметежно кратките животи в скромните градове и селца, из горите елфите се занимавали с магия и поезия, в планинските мини джуджетата пеели песни за злато, наливали се с бира и гледали да стоят настрана от всякакви заклинания и фокуси. Чат-пат се случвало някой побъркан магьосник да се опита да превземе света, но винаги се намирал един достатъчно храбър и съобразителен герой, който да го победи във финалната битка. Имало си е и орки, дракони, огрета, еднорози и изобщо всичко, което си е редно да съществува в един магически фентъзи свят. Появата на парната машина променила Арканум необратимо. Веднъж започнала, научно-техническата революция не може да бъде спряна - появили се огнестрелните оръжия, динамита, джобните часовници, далекогледите, влаковете. В небето вече летели дирижабли, а не дракони. Фантастичните раси се преобразили във викториански английски джентълмени със смокинги и папийонки. В новия Арканум имало място за талантите на всяка от старите раси, за изтънчеността на елфите и полу-елфите, за грубата прямота на джуджетата, за дипломатичността и разговорливостта на гномите, за физическата сила на полу-огретата, за бойните умения на полу-орките и дори за привидната безполезност на хобитите. Нямало място обаче за Магията. Тя се оказала несъвместима с технологията и започнала да отслабва в новите индустриални градове, но все още далеч не била победена - индустриалната революция дала началото на един нов конфликт, толкова епичен, колкото и войната между Доброто и Злото. Конфликтът между Магия и Техника...

Arcanum е двуизмерна ролева игра, разпространявана от Sierra. Тя е дебютното заглавие на Troika Games - фирмата на Тим Кейн, Леонард Боярски и Джейсън Андерсън. Това са трима от бащите на една от най-забележителните ролеви игри за всички времена - постапокалиптичната Fallout. Те не без основание се гордеят с предишното си постижение и определено са се опитали да повторят подвига си с Arcanum. Макар и много различен, светът на новата игра е също толкова необичаен, колкото и постапокалиптичния ад на старата. Заемките от Fallout не са една или две - като започнем от интерфейса и стигнем до цялостният дух на играта. Но в случая едва ли можем да говорим за плагиатство - все едно да обвиниш някой, че краде сам от себе си. Troika Games не са се поколебали да си направят няколко шегички в този дух с феновете - например в "Музея на Странностите" в град Тарант можете да видите двуглава крава (Брахмина) от света на Fallout, а по-късно в играта ще можете да спечелите приятелството на едно куче, което удивително много напомня на култовия пес Dogmeat...

За съжаление, наред с добрите хрумвания, в Arcanum са пренесени и издънките от Fallout, а са се появили и чисто нови недоразумения

Бързам да уточня, че проблемите и предимствата на играта далеч не се изчерпват с дискусията дали в нея има водолази (която по неизвестни причини стана много популярна в нашенската геймърска преса). И с водолази, и без, Arcanum си има няколко много сериозни недостатъка, които трябва задължително да бъдат споменати, за да няма после разочаровани и недоволни.
Първият сакатлък, който се набива на очи, е калпавата графична реализация. Повярвайте ми, оценка 5 по този показател бе наистина най-доброто, което ми позволи съвестта на геймърски критик. Честно казано, смятам, че дори в Recycle Bin сме имали игри с по-добра графика. А тук не става въпрос за игричка, правена за две седмици от Sulio&Pulio; Entertaiment, а за грандиозен проект, по който са хвърлени години труд и който има претенции за лидерско място в жанра. Защо бе, хора, защо? Толкова ли не харесвате отрочето си, толкова ли не цените усилията си, че не можахте поне да придадете приличен външен вид на играта, преди да я пуснете в продажба? Проблемът на графиката в Arcanum не е, че е двуизмерна - аз самият твърдо вярвам, че това е най-удачната среда за едно RPG. Проблемът дори не е, че е реализирана на принципа на "мозайката", подобно на графиката на Fallout 1 и 2. Arcanum просто изглежда зле - липсва всякакво чувство за индивидуалност и стил, героите не си пасват с декорите, самите декори изглеждат неестествено и освен това са недоправени - например ако се разходите по железопътната линия, тръгваща от която и да е гара, ще откриете, че тя свършва след 15 метра. И това е само един от многото подобни "бъгове". Аз поне не можах да открия места в играта, където да ахкам и да се възхищавам на красотите - всякакво сравнение например с Baldur's Gate II би било нелепо. Тук някой ще възрази, че в Fallout положението не беше чак толкова различно, особено във втората част на тази серия, която навремето вече бе определено демодирана. Е, да, ама онази графика все пак имаше в себе си някаква искрица живот, някаква магия, която я правеше красива и стилна, въпреки лошите технически параметри. Може би това бяха култовите картончета в стил Monopoly, с които бе украсен целия интерфейс или пък страхотно анимираните лица на по-важните събеседници... Както и да е - Arcanum графично в най-добрия случай може да се определи като "безлична". В най-лошия бих я нарекъл "грозна".
И като съм почнал да критикувам, нека спомена и многото бъгове, които присъстват в пълната версия, предоставена от Sierra на журналистите (и скоропостижно разпространена на пиратския пазар). "Буболечките" не са чак такова гъмжило, каквото бяха да речем в първата версия, но все пак са много и някои от тях са доста неприятни. Длъжен съм да направя една уговорка - разпространителите от Sierra обещават да загладят голяма част от бъговете, преди да пуснат играта за продажба. Това ревю се базира на "журналистическата версия" на играта, която може би ще се различава от комерсиалната. Графиката няма шанс да бъде променена, но някои от другите нередности може би ще бъдат отстранени. Все пак вероятно водолази няма да бъдат включени :)
Относно бъговете - играта рядко блокира, но често се случва да се държи неадекватно. На няколко пъти ми се случи градската стража да ми се нахвърли ей тъй - без никаква причина. Даже веднъж бях нападнат насред града от бандити и вместо да ме защитят, блюстителите на реда се хвърлиха самоотвержено да помагат на криминалните елементи. Забелязах и странни, наглед безпричинни промени в отношението на околните към моя герой - например веднъж ми се случи един спътник от групата ми да ме намрази отведнъж, при това без да съм направил абсолютно нищо, с което да предизвикам неодобрението му.
На последно място - но не и по важност - сред критиките е лошата реализацията на битките, които изглеждат нереалистични. Предвидени са два режима - реалновремеви и походов. На практика първият ви е полезен само ако битката не изисква никакво стратегическо планиране, правене на магии, използване на предмети и т.н. (с други думи - когато просто трябва да ступате някой смешник). В сериозните битки ще трябва да използвате походовия режим. Точно тук се проявяват и някои от слабостите, а именно неадекватното поведение на противниците и вашите спътници (над които нямате директен контрол). Алгоритъмът, който определя действията им, е доста елементарен и лесно може да бъде експлоатиран. Например чудовищата често се юрват да гонят само вашия герой и вие можете необезпокояван да ги разкарвате по картата, докато спътниците ви ги налагат от разстояние. Смешен бъг, но неприятното е, че с негова помощ можете да победите и свръхмогъщи създания дори със смешна екипировка. Всеки истински ролеви играч знае, че това само отнема от удоволствието от играта. Дори да не се възползвате от такива възможности за чийтване, битките пак изглеждат неправдоподобни и бързо стават досадни и дразнещи.

В контраст с тези мърлящини, много други игрови елементи са почти педантично изработени

Странното е, че иначе играта е доста изпипана и си личи, че в нея са хвърлени много усилия. Светът на Arcanum е огромен и разнообразен. Ще пътувате из индустриални градове, магически гори, класически тъмници и изоставени храмове. Някои от тези локации са свързани с основната сюжетна линия на играта, други са създадени просто за изпълнение на странични куестове, трупане на опит и откриване на екипировка. Инвентарът, който е достъпен за вас и вашите спътници, също е доста богат и разнообразен. Много добро впечатление правят и различните реакции на околните в зависимост от расата, пола и характеристиките на героя ви. Играта е твърде различна, когато играете маг, техничар, боец, крадец или дори например много умен, много глупав, много красив или много грозен герой... Да не пропусна да спомена и вестника Arcanum Tales - ежедневник, който се издава в град Тарант. Да - наистина авторите са си направили труда да моделират стотици различни първи страници на един вестник, който можете да си купувате и четете всеки ден в продължение на години игрово време. Няма по-добър начин от този да се потопите в света на играта.

Личи си, че авторите са се потрудили много сериозно върху специфичната безкласова ролева система в Arcanum, която се различава фундаментално както от системата SPECIAL на Fallout, така и от всека друга ролева система, която съм виждал в компютърна игра. Поради недостиг на място няма да я описвам в детайли, а само ще се спра на най-забележителното. При първоначалната генерация на персонаж се набива на очи опция, подобна на Trait-овете в Fallout. Имате и възможността да разпределите няколко точки, но все пак в началото възможностите да персонализирате героя си са сравнително малко - все пак хората не се раждат със своята професия.

Ако искате специалист техничар, ловък крадец, могъщ боец или пък велик магьосник, трябва да си го моделирате в процеса на игра.

За това спомага особено гъвкавата система и голямата свобода, която имате при разпределянето на точките, спечелени с натрупването на опит. Можете да използвате всяка такава точка за повишаване на някоя от осемте базови статистики, някое от вторичните умения, придобиване на нова техническа схема или магическо заклинание или пък повишаване на броя точки Life или Fatigue (първото определя вашия "живот", второто играе едновременно ролята на издържливост и мана). Отделно по време на игра вашият герой ще придобива нови таланти и ще се променя със или без ваше съгласие. Примерно, за да станете добър боец с меч не е достатъчно просто да повишите умението Melee, а трябва и да си намерите учител, който срещу заплащане или услуга да ви предаде част от знанията си. И това пак няма да ви помогне, ако попаднете под проклятие, което понижава ловкостта ви... Звучи сложно и наистина е така. На практика съществува реалната опасност от героя ви да не излезе нищо свястно, ако не сте планирали прецизно неговото развитие. За това е предвидена безценната опция Auto-Level Scheme, която автоматично разпределя точките при усъвършенстването на героя по предварително зададена схема. Избирате си в началото примерно "некромансър" или "оръжеен технологист" и от там нататък компютърът има грижата да развива героя ви според предварително програмирана схема, а вие не се затормозявате с детайли. Звучи удобно, но съм сигурен, че мнозинството от ветераните няма да го изберат, така както няма да изберат и някой от предварително готовите персонажи - та нали развитието на героя е половината от удоволствието в една добра ролева игра.
Накрая искам да се спра на един игрови елемент, който поне аз не съм срещал в нито една друга компютърна ролева игра. Това са т. нар. съдбовни точки (fate points), които получавате като награда след разрешаването на ключови загадки. С тях можете буквално да промените бъдещето си - например да си осигурите успешен критичен удар в битка, отключване на трудна ключалка или пък просто да станете симпатичен на следващия си събеседник. Тази помощ ще ви е нужна, защото като цяло Arcanum е много трудна игра и никак не е лесно да бъде победена, особено с по-странен герой. В сравнение с нея Fallout и дори Baldur's Gate са доста лесни за минаване. Какво по-хубаво от доброто предизвикателство! Ако си падате по класическите двуизмерни ролеви игри, то ще си затворите очите за недостатъците на тази и ще се гмурнете за десетки игрални часове в света на Arcanum.

Въпреки всичките й недостатъци, цялостната ми оценка за Arcanum е положителна. Играта ми допадна и смятам, че ще се понрави също на всички стари фенове на Fallout, които могат да преглътнат несъвършенствата и са способни да си запазят удоволствието въпреки тях. В никакъв случай обаче не я препоръчвам на новаци, тъй като Arcanum е доста трудна игра и е по-вероятно вместо да ги запали по жанра, веднъж завинаги да ги отблъсне от всички RPG.

Системни изисквания: Pentium2 300MHz, 64 RAM, 1.2GB HDD, 16 MB Video RAM

На: 2013-12-24 14:25:01 - В: RPG игри - Етикети:
Име:
Коментар: (пишете на кирилица)
Enter secure code:
Подобни на: Arcanum: Of Steamworks And Magick Obscura - Арканум: Движещият се с пара и Магия
Категория: Приключенски игри Етикети: Might and Magic ,
Най-популярни етикети:
Избор на редактора:
За нас
Хостинг от Alien Hosting
Условия за ползване
RSS Емисии - FeedBurner
Bg Game database във facebook
Bg Game database във Google +
Bg Game database във Twitter
^ За Bg Game Database
BgGdb игри
BgMdb Филми
AbvObiavi.com
Uni-Web.net
YouNotepad.com
Womans'Book
Zabavni.info
BG-Info
Spodeli.bg-info
Uni-Ads.net
NetSale
Spodeli.eu
EN.Spodeli.eu
^ UNI WEB MEDIA GROUP
Bg Game Database
© 2012 - 2014 BgGdb.com V 1.0